Ескпедиция ВЕЛИКА БОЛГАРИА - о-в Св. Иван и Змийски остров

Първата експедиция на Сдружение ВЕЛИКА БОЛГАРИА премина през остров Свети Иван и Змийския остров, близо до Созопол. Какви тайни са скрити под тези красиви земи, едва сега започваме да разбираме. Уникални археологически разкрития, мощите на Св. Йоан Кръстител, а скоро очакваме и нови чудеса, които да ни препратят към велики събития от историята на цивилизацията.
Тъжно е само, че в 21 век тези културно-исторически ценности, които могат да преобърнат представата ни за световната цивилизация, са неохранявани, неподдържани, влагата унищожава вече стенописите, всеки има достъп до тези разкопки и може да вземе от тях каквото реши.
В Созопол хората с болка разказват, как местни богаташи разграбват историческите находки, изграждат огромните си палати с камъни от находищата и въпреки това никой не спира грабежите им. Все пак хората вярват, че има висша справедливост, която рано или късно ще овъзмезди за вандалщината срещу ценните исторически находки.
В експедицията се включи Съветът на учредителите на сдружението - проф. Сашо Драганов, доц. Красимир Коев, Давид Леви, Патриция Кирилова, Даниел Делчев и нашата връзка с невидимото Гергана Герасимова. Наш водач бе една уникална българка - Ваня, която сама открива все още неоткрити тайни в района на Созопол, където също отидохме.

Траките били велики медици

Връзката между офталмология и археология излиза наяве, когато изследователи установяват, че траките правели сполучливи офталмологични интервенции

Древните тракийски лекарски пособия много приличат на съвременните

Един от най-добрите специалисти по очни болести у нас е доц. д-р Красимир Коев. Той работи в Медицинския университет в София. Специализирал е офталмология в Париж, където е защитил и докторат. Въпреки сериозните си служебни ангажименти, той намира време и за хобито си – археология и история.

Д-р Коев, заедно със свои съмишленици, създава сдружение „Велика Болгариа”, чиято цел е да се популяризира и съхрани културно-историческото наследство на България. Зад каузата на сдружението стоят редица изтъкнати интелектуалци от много области, като Евгений Сачев – професор по културно-историчско наследство, проф. Петко Чонов – историк, почетният консул на Израел у нас Давид Леви и други. Целта е да се организират експедиции за археологическо проучване на исторически местности, да се инициират научни форуми, да се издават книги.

Любовта му към историята и археологията е наследствена – той е син на известната историчка Милка Коева, с която издават книга за революционната дейност и живота на Марин Савов. Това е прадядото на изтъкнатия доктор, който е бил съратник на Левски и Ботев, Захари Стоянов и Стамболов.

Богатите и разнообразни находки в тракийските гробници сами разказват за живота и бита на нашите древни предшественици

Според доц.д-р Коев между медицината и археологията има връзка. По време на първата експедиция на сдружението „Велика Болгариа”, екипът попаднал на античният некропол в Караново, общ. Нова Загора. Открит през 2008г. от археолога Веселин Игнатов, акрополът се състоял от 26 надгробни могили, които датирали от края на І-ви и началото на ІІ-ри век.

В една от гробниците имало колесница и скелетите на два коня. В друга могила бил погребан лекар, заедно с медицински комплект, който се състоял от 18 инструмента, изработени от бронз, със златни и сребърни орнаменти. Тези хирургически инструменти приличали изключително много на съвременните, споделя д-р Коев, но били малко по-големи. В същия акропол бил намерен и инструмент, който наподобявал т.нар. „давиелова лъжичка”. Тя носи името на френският медик Жак Давиел, който през 1741 г. за пръв път оперативно отстранява перде на окото.

Намереният хирургически комплект, може да ни убеди, че траките са имали изключително добре организирана медицинска и болнична помощ, правели са сложни операции и са използвали инструменти, сходни с тези, които се ползват и днес. Древните траки са почитали много своите лечители, техния социален статус се доближавал до този на владетелите им.

Траките са имали джипита и МБАЛ

Медицинските инструменти, намерени в гробница в Караново, са от I-II век, но съвсем наподобяват съвременните, съобщи доц. д-р Красимир Коев, специалист по очни болести в медицинския университет в София. Той е специализирал офталмология в Париж, защитил е докторат във френската столица, издал е 110 научни публикации, но... се занимава и с разкопки.
Заедно със съмишленици д-р Коев създава сдужението "Велика Болгариа". Зад инициативата с председател журналистката Патриция Кирилова стоят интелектуалци от различни области. Професорът по културно-историческо наследство Евгений Сачев, историкът проф. Петко Чонов, проф. по технически дизайн Александър Драганов, почетният консул на Израел у нас Давид Леви, Гергана Герасимова и Даниел Делчев са в основата на "Велика Болгариа". Сдружението планира да издава книги и безплатен вестник и да организира научни форуми и теренни експедиции за проучване на исторически места.
"Ние не сме националисти, целта ни е да популяризираме, опазваме и съхраняваме културно-историческото наследство на България", казва доц. Коев. По негови думи между археологията и медицината има пряка връзка, която обаче в България, а и в повечето страни по света не е развита. Медицинската археология ще даде отговори на много неизяснени въпроси в медицината, смята доцентът. Той е закърменв любов към археологията, защото е син на историчката Милка Коева.
По време на първата експедиция на "Велика Болгариа" учените посетили археологическия музей в Нова Загора, Созопол, острова Свети Иван, Змийския остров и тракийското светилище "Беглик Таш" в резервата Ропотамо. То е уникално и се определя като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия.
На половин километър от светилището екпедицията се натъкнала на друго по-голямо мегалитно светилище. То е много по-старо от “Беглик Таш”, до него път няма и е в непроходима гора, разказва медикът. Светилището все още не е описано.
Най-любопитен за него като лекар бил античният некропол в Караново. Открит е през ноември 2008 г. от археолога Веселин Игнатов. Екипът му се натъкнал на 26 надгробни могили от края на I и началото на II век. Археолозите открили и колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня.

В една от надгробните тракийски могили е бил погребан високопоставен лекар заедно с медицински комплект. 18-те инструмента от него са изработени от бронз, инкрустирани са със сребро и злато, но наподобяват съвременните, просто са малко по-големи, разказва д-р Коев.
Според него намерените хирургически инструменти са доказателство за високото развитие на медицината при траките. “Интересното е, че някои от тях са подобни на тези, които е използвал французинът Жак Давиел, живял 1693-1762 г. През 1741 г. той за пръв път отстранява перде на окото. Използва инструмент, който носи неговото име - давиелова лъжичка", разказва доц. Коев. Същия инструмент, но с малко по-голям размер, са използвали и траките през I век. Той е намерен в некропола в Караново.
Доц. Коев с изненада открил и кюрета, подобна на тези, които се използват днес при отстраняване на хроничен ечемик. В комплекта имало и няколко пинцети, идентични с тези, които лекарите използват в XXI век.
Това е единственият засега хирургически комплект, намерен на територията на древна Тракия. Археологическият извод е, че траките са имали не само организирана първична помощ, но и организирана форма на болнично лечение. Те са работели в екип при сложни операции, обяснява доц. Коев.
Той е впечатлен и от високия социален статус на медиците по времето на траките, който е бил равнопоставен със статуса на владетеля.
Важно е българщината да бъде запазена, казва доцентът. Наскоро той и майка му Милка Коева издадоха книга за живота и революционна дейност на Марин Савов. Томчето е посветено на 160-годишнината от раждането и 85-годишнината от смъртта на поборника. Той е бил съратник на Левски, Ботев, Стамоболов и Захари Стоянов.
"Марин Савов е мой прадядо. Бил е и в четата на Филип Тотю, участвал е в Сръбско-турската, в Руско-турската и в Сръбско-българската война, награден е с четири ордена за храброст, разказва с гордост доц. Красимир Коев.