Заедно със съмишленици д-р Коев създава сдужението "Велика Болгариа". Зад инициативата с председател журналистката Патриция Кирилова стоят интелектуалци от различни области. Професорът по културно-историческо наследство Евгений Сачев, историкът проф. Петко Чонов, проф. по технически дизайн Александър Драганов, почетният консул на Израел у нас Давид Леви, Гергана Герасимова и Даниел Делчев са в основата на "Велика Болгариа". Сдружението планира да издава книги и безплатен вестник и да организира научни форуми и теренни експедиции за проучване на исторически места.
"Ние не сме националисти, целта ни е да популяризираме, опазваме и съхраняваме културно-историческото наследство на България", казва доц. Коев. По негови думи между археологията и медицината има пряка връзка, която обаче в България, а и в повечето страни по света не е развита. Медицинската археология ще даде отговори на много неизяснени въпроси в медицината, смята доцентът. Той е закърменв любов към археологията, защото е син на историчката Милка Коева.
По време на първата експедиция на "Велика Болгариа" учените посетили археологическия музей в Нова Загора, Созопол, острова Свети Иван, Змийския остров и тракийското светилище "Беглик Таш" в резервата Ропотамо. То е уникално и се определя като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия.
На половин километър от светилището екпедицията се натъкнала на друго по-голямо мегалитно светилище. То е много по-старо от “Беглик Таш”, до него път няма и е в непроходима гора, разказва медикът. Светилището все още не е описано.
Най-любопитен за него като лекар бил античният некропол в Караново. Открит е през ноември 2008 г. от археолога Веселин Игнатов. Екипът му се натъкнал на 26 надгробни могили от края на I и началото на II век. Археолозите открили и колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня.
В една от надгробните тракийски могили е бил погребан високопоставен лекар заедно с медицински комплект. 18-те инструмента от него са изработени от бронз, инкрустирани са със сребро и злато, но наподобяват съвременните, просто са малко по-големи, разказва д-р Коев.
Според него намерените хирургически инструменти са доказателство за високото развитие на медицината при траките. “Интересното е, че някои от тях са подобни на тези, които е използвал французинът Жак Давиел, живял 1693-1762 г. През 1741 г. той за пръв път отстранява перде на окото. Използва инструмент, който носи неговото име - давиелова лъжичка", разказва доц. Коев. Същия инструмент, но с малко по-голям размер, са използвали и траките през I век. Той е намерен в некропола в Караново.
Доц. Коев с изненада открил и кюрета, подобна на тези, които се използват днес при отстраняване на хроничен ечемик. В комплекта имало и няколко пинцети, идентични с тези, които лекарите използват в XXI век.
Това е единственият засега хирургически комплект, намерен на територията на древна Тракия. Археологическият извод е, че траките са имали не само организирана първична помощ, но и организирана форма на болнично лечение. Те са работели в екип при сложни операции, обяснява доц. Коев.
Той е впечатлен и от високия социален статус на медиците по времето на траките, който е бил равнопоставен със статуса на владетеля.
Важно е българщината да бъде запазена, казва доцентът. Наскоро той и майка му Милка Коева издадоха книга за живота и революционна дейност на Марин Савов. Томчето е посветено на 160-годишнината от раждането и 85-годишнината от смъртта на поборника. Той е бил съратник на Левски, Ботев, Стамоболов и Захари Стоянов.
"Марин Савов е мой прадядо. Бил е и в четата на Филип Тотю, участвал е в Сръбско-турската, в Руско-турската и в Сръбско-българската война, награден е с четири ордена за храброст, разказва с гордост доц. Красимир Коев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар